Коя е технологията, чрез която България може да се появи на повърхността в компания на газодобивните държави и ще нагазим ли скоро България в басейни с шистов газ? Или по-скоро ще загазим в неизбежна екологична клопка? Може ли треската за газ да повиши глобалната температура или още отсега е спукана работата на поредния технологичен балон? Може ли американските газови колонизатори да направят Европа Новия континент за шистовия газ? Тези и още въпроси ще потърсят своя отговор в преглед на потенциала на шистовия газ.
Треска за газ
29 май 2011; на работна закуска с журналисти в изказване за ситуацията в енергетиката на Министър Трайков избира да започне изложението със следната информация: "Преди няколко дни отворихме офертите за проучване на шистов газ в блока в Нови пазар (Шуменска област). Първоначалните оценки са за между 300 млрд. и 1 трлн. м3. Това са оценки на компаниите, които кандидатстват. … Компанията Шеврон, която спечели, предложи 30 млн. евро за държавата, затова че те получават правото да проучват. …В момента тече процедура и за други два блока, в която оферти ще се подават до края на юни. "
Само часове по-късно информационното пространство потъва сред картини на безмерни басейни от шистов газ, в който ще газят бъдещите поколения. Но дали това е новина за запознатите от сектора?
През 2008 фирма "Дайрект Петролеум България" прави проучване на Карпатско-Балканския басейн като се насочва към региона на Александрово и съобщава за „значително“ откритие. В последствие през 2010 В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са подадени седем заявления за проучване на нефт и газ от две чуждестранни компании в нефтения бизнес - Шеврон България и Интегрити Тауърс инк.,Тексас, САЩ. В България концесията се отнася за проучване на „потенциално огромно находище“ от 4,400 хил. км2 (4% от територията на страната), при което Шеврон ще отделя 50 млн. евро за тези свои дейности в рамките на следващите 5 години.
Така все повече хора започват да си задават въпроса, дали можем да очакваме, че една прегръдка със сериозен играч от бранша може да ни освободи от почти цялостната ни енергийната зависимост по отношение на газовите доставки от Русия, като даде допълнителни предпоставки за намаляване на въглеродните ни емисии и осигури една по-ниска цена на газа? Или по-скоро и по отношение на шистовия газ ще важи максимата, че за всеки сложен въпрос има „отговор, който е ясен, прост и ... погрешен“. Конкретните отговори на този въпрос следва да потърсим първо от извора на информацията и водещата експертиза - там, където започва всеки един анализ за шистов газ – Северна Америка.
Автор: Кирил Радев (www.emi-bg.com)