Новини

17.06.2013
Препоръки на ЕК и Световна банка за енергетиката
pic8

През април служебното правителство се обърна към Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да направят преглед на законодателната рамка и структурните компоненти на българския енергиен сектор с цел да бъдат идентифицирани най-важните проблеми в сектора.
 
На 28 май 2013 г. бяха публично оповестени заключенията и препоръките на екипите от ЕК и Световната банка, участвали в проверката. Доколкото основните и най-същностни проблеми в българската енергетика са постоянен обект на анализите и оценките на Института от самото му създаване, в настоящия текст ще представим подробно само тази част от материалите, отнасяща се до препоръките за неотложни и по-дългосрочни действия за преодоляване на колапса в енергетиката.
 
Препоръки на Европейската комисия

От съществено значение е българското правителство да изработи и обсъди със заинтересованите лица ясен план за енергийната политика, като даде перспектива на целите и предназначението на отделните реформи и демонстрира тяхната необходимост за осигуряване на икономически и екологично устойчиво енергийно бъдеще. Същевременно трябва да се гарантира, че тежестите на реформата са разпределени справедливо между всички страни в процеса.
 
Краткосрочни действия (3 до 9 месеца)

1. Да се извърши независим анализ на адекватността на производствените мощности, като се отчетат възможните сценарии за потребление, за внос и износ и необходимостта от гарантиране сигурността на системата (включително гъвкав оперативен резерв за непостоянната вятърна и слънчева електроенергия) и да се обмислят възможностите за извеждане от експлоатация на отделни електроцентрали предвид тяхната икономическа ефективност, жизнен цикъл, съответствие с екологичните изисквания - по-специално с минималните екологични стандарти, екологични стандарти за качество, междинните емисионни тавани, фиксирани в Договора за присъединяване, правата и законните претенции на собствениците им и влиянието им върху системната стабилност.

2. Да се обезпечи ДКЕВР с човешки и финансови ресурси, съответстващи на задачите и отговорностите на регулатора, по-конкретно:

    Да се избере нов състав на ДКЕВР, на основата на прозрачна и обективна процедура за подбор и ясно идентифицирани изисквания за компетентност;
    Да се повиши бюджетът на ДКЕВР до нива, адекватни на нейните отговорности и задължения;
    Да се използват структурните фондове на ЕС за изграждане на административен капацитет на ДКЕВР;
    Да се използват предложените от ЕБВР и други международни институции и организации програми за изграждане на капацитет в ДКЕВР (туининг-проекти с чужди регулатори, консултантска подкрепа, тренинги и др.)

3. Да се подобри регулаторната рамка и нейното прилагане, в частност:

    Пълно транспониране на Директивите от Третия пакет. Ранно прилагане на Директивата за енергийна ефективност;
    Развитие на прозрачни и честни правила за балансиране и за ограничителни режими, в съответствие с европейското законодателство;
    Преглед на съществуващите добавки, за да се гарантира, че са недискриминационни, разходно-ориентирани, и не създават изкуствени бариери пред износа;
    Преглед на количествата студен резерв, с цел да се избегне ненужно заплащане на резервни мощности. Задължение на ЕСО да осигурява студен резерв чрез открити и прозрачни тръжни процедури;
    Да се гарантира, че тарифите за достъп до мрежата за ВЕИ се прилагат справедливо;
    Изменения в нормативната уредба, която понастоящем дава на регулатора право да променя преференциалните тарифи за ВЕИ по всяко време, тъй че да се установят прозрачни и стабилни времеви периоди за такива промени (например на тримесечия, на шестмесечия, и т.н.)
    Да се осигури подходящ мониторинг на инсталираните СНР мощности (индустриални и топлофикационни), така че да се гарантира тяхното високоефективно производство;
    Да се гарантира, че подкрепата за комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е в съответствие с критериите за висока ефективност, установени от националното и европейското законодателство;
    Да се гарантира, че енергийните компании работят в съответствие с правилата за счетоводство, въведени с Третия енергиен пакет.

4. Да се засилят мерките за защита на уязвимите потребители чрез развитие на по-добре прицелена, по-адекватна и по-ефективна защита. Това може да включва както директна финансова подкрепа, която да позволи на уязвимите потребители да плащат енергийните си сметки на пазарни цени, така и мерки за подкрепа за енергийна ефективност за определени потребителски групи. Ако социални тарифи бъдат избрани като инструмент, те трябва да бъдат ограничени само до уязвимите потребители и не трябва да компрометират конкуренцията на пазара на дребно.

5. Да се облекчи износът на електроенергия:

    Да се изследват възможностите за структурно коопериране с Турция, включително възможност за ексклузивна високоволтова връзка (далекопровод) от комплекса Марица изток към турската мрежа.
    Да се дефинират ясни и прозрачни условия, при които форсмажорни събития могат да доведат до ограничаване на трасграничния обмен. Вероятността от подобни събития трябва да бъде сведена до минимум.

6. Да се ускори процесът на разделяне на електроенергийния системен оператор (ЕСО) и да се обмисли по-радикално отделяне на газовия и електроенергийния оператори чрез изваждането им от БЕХ (да се приложи отделяне по собственост). Възможен вариант е да се прехвърли контролът върху независимите системни оператори към министъра на финансите, докато БЕХ остава под контрола на министъра на енергетиката. Подобно разделяне може да бъде осъществено и на административно ниво. Такова пълно отделяне ще подсили независимостта на операторите, ще подпомогне изграждането на доверие в пазарните участници, и ще позволи на операторите да са финансово автономни от останалите дейности в БЕХ. Накрая, ще улесни регулаторния контрол в сравнение с по-усложнения ITO (независим преносен оператор), предвиждан понастоящем.

7. Да се коригират задълженията на НЕК за задължително изкупуване на електроенергия до фактически необходимите количества на регулирания пазар. По-конкретно:

    Да се редуцират квотите, като се започне с централите с най-високи маргинални цени и най-високи емисии;
    Да се ограничат задълженията на НЕК за изкупуване на електроенергията, произведена от индустриалните инсталации за комбинирано производство (CHP) до размера на нетното  производство - тоест, количеството произведено електричество минус количеството собствено потребление на електроенергия от съответната инсталация;
    Да се направи инвентаризация на ВЕИ инсталациите, които трябва да получават преки субсидии, за да покриват (част от) от инвестиционните си разходи и да се прецени тяхната допустимост по други схеми за подкрепа;
    Да се оцени възможността за предоговаряне на съществуващите дългосрочни договори и да се стимулират производителите да продават част от произведенета енергия на свободния пазар;

8. Да се обмисли прилагането на фискални мерки за финансиране на част от системните разходи директно от държавния бюджет, в съотвествие с правилата за държавна помощ и като се отчитат политическите ангажименти на ЕС за преустановяване субсидиите за изкопаеми горива. Целта е да се избегне, доколкото е възможно, финансирането на невъзстановяеми разходи чрез сметките на потребителите.

Средносрочен период (1 до 3 години)

1. Да се осигури достатъчен брой участници на свободния пазар както от страната на производството, така и от страната на потреблението, за да се насърчи ефективна конкуренция. За целта:

    Да се улесни навлизането на нови доставчици/производители на електроенергия, които да  могат пряко да се конкурират с БЕХ на свободния пазар. Да се обмисли в този смисъл възможността на новите участници да се предостави достъп до евтина базова електроенергия, например, чрез виртуални сделки с АЕЦ или чрез отнемане от БЕХ на някои от водните му електроцентрали или чрез състезателни процедури за електроенергия/разрешителни от ВЕЦ;
    Да се обмисли налагане на квоти на големите производители (и евентуално големите потребители) на електроенергия за задължително участие на свободния пазар - задължават се да продават/купуват минимални количества на свободния пазар;

2. Да се установи организирана търговска платформа за пазар ден-напред, пазар в рамките на деня и балансиращ пазар. Да се потърси помощ от специализирани организации за най-добър дизайн на електроенергийна борса. Като алтернатива, да се проучи със съответните заинтересовани страни възможността за търгуване на българска електроенергия на съществуващите в съседни страни борси. За да се осигури достатъчно насищане на борсовата търговия (ликвидност), да се обмисли възможността за налагане на задължителни квоти на производители и потребители да участват с минимални количества на борсата.

3. Да се ускори обединяването на българския електроенергиен пазар със съседните пазари и да се въведат имплицитни търгове за трансгранични капацитети.

4. Да се реформира моделът на единствен купувач: първо, да се позволи на ДКЕВР да образува цени, съответстващи разходите на един ефективен оператор за всеки вид производители и технологии. В дългосрочен план да се премине към диспечиране, базирано на мерит-ордер (маргинални разходи).

5. Да се прегледат инструментите за подкрепа на ВЕИ, в съответствие с насоките, които ЕК се ангажира да изработи в периода юли-септември 2013 г. Да се гарантира постепенното интегриране на ВЕИ на пазара. Да се гарантира, че цените за достъп до мрежа и цените за балансиране за ВЕИ са пропорционални и недискриминационни. Да се осъществи преход към система за подкрепа "с преференциална добавка" когато пазарът започне да функционира както трябва. Да се обмислят механизми за повишаване на разходната ефективност на подкрепата за ВЕИ.

6. Да се разработи детайлна пътна карта за отпадането на регулираните цени на дребно, основаващо се развитието на добре функциониращ и конкурентен пазар на едро, като се вземе предвид конкретната необходимост от мерки за подкрепа на уязвими потребители. Като част от пътната карта трябва да се работи за елиминирането на кръстосаното субсидиране между различни потребителски групи и между електроенергия и топлина.

7. Да се разработи детайлна стратегия за повишаване на енергийната ефективност. Като част от тази стратегия:

    Разработване на кохезионните фондове - да се използва Договорът за партньорство и релевантните оперативни програми от гледна точка на необходимостта от справяне с високата енергийна интензивност на страната, с по-конкретни цели - обновяване на сградния фонд, модернизация на топлофикациите, и където е подходящо - стимули за повишаване на енергийната ефективност в малките и средните предприятия и голямата индустрия.
    Развитие на силна нормативна (например чрез укрепване на ролята на асоциациите на собствениците, влизане в действие на съответни сградни регулации) и финансова (използване на грантови средства за най-уязвимите потребители и финансов инженеринг за останалите) рамка за подкрепа за обновяването на сградния фонд.
    Да се ускори модернизацията на топлофикационната мрежа и на топлофикациите, включително чрез използване на кохезионните фондове и други източници (МФ Козлодуй, ЕИБ, ЕБВР, Световна банка).
    Развитие на прозрачни и лесни за разбиране правила за изчисляване на сметките за отопление.
    Провеждане на задълбочена оценка на потенциала за въвеждане на високоефективна когенерация и ефективни инсталации за отопление и охлаждане и разработване на дългосрочен план как същите ще бъдат използвани, с цел осигуряване на доверие у инвеститорите.

8. Развитие на газопреносна и газоразпределителна инфраструктура и инфраструктура за съхранение на природен газ и пордължаване на усилията за въвеждане на конкуренция на газовия пазар. По-конкретно:

    Да продължи подкрепата за проектите за газопроводи, допринасящи за диверсификацията на газовите доставки (например Набуко).
    Да се осигури физическа свързаност между съществуващите транзитни газопроводи и националната преносна мрежа.
    Да се предоставят лицензии за проучване и експлоатация на находищата на конвенционален и неконвенционален природен газ чрез открита и прозрачна процедура с отчитане на влиянието и рисковите за околната среда.
    Да се проучи възможността от развитие на локални газоразпределителни мрежи, например в региона на София.

от: Институт за енергиен мениджмънт, тема: Електроенергетика

«назад