Новини

09.11.2012
Експерти: Проучването и добивът на шистов газ е стимул за икономически растеж
pic8

Крайно време е мораториумът да бъде премахнат, а още в началото на 2013 г. да започнат проучвания за шистов газ. Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса по темата.

Въпросът с шистовия газ не е корпоративен, това е по-скоро въпрос от значение за националното развитие. Проучването на шистов газ може да се окаже най-големият стимул за българската икономика. До този извод стигнаха участниците в кръглата маса на тема "Шистов газ – предизвикателства и ползи за България", организирана от Движение за енергийна независимост (ДЕН).

В презентацията си "Потенциални ползи от проучването и експлоатацията на шистов газ" докторът по икономика Красен Станчев от Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет недвусмислено посочи, че този нов и непознат все още за българската икономика сектор може да доведе до разкриването на поне 950 работни места, а собствениците на земя, а също така централната и местните власти, да получат значителни финансови изгоди.

Разходи и ползи от потенциални проучвания за шистов газ в България.

Поради подтисната конкуренция в ЕС, цените на всички етапи на подобен проект са по-високи от тези в САЩ. В България пък и административните срокове са реално поне два пъти по-продължителни.

Предполагаемите стойности на инвестициите и работните места за едно проучване в България биха могли да се съпоставят с тези в Полша.

    Прогнозната инвестиция само за едно проучване е 10,2-10,7 млн. евро

    Между 900 и 950 работни места (преки и съпътстващи) ще се отворят при всяко отделно проучване.

    2000 лв. (около 3 пъти средната работна заплата) са прогнозните брутни доходи на пряко заетите с проучване. В този случай също се прилага методът на аналогията - доходите на работещите в проучването се очаква да бъдат близки до тези на строителите на нови енергийни мощности, които получават брутни доходи в посочения размер.

    Предполагаеми ползи биха извлекли както собствениците на земя, така и местната икономика. Подобни примери имаме с развитието на вятърните паркове.

    Очаква се увеличаване на цената на земята около 9-10 пъти в общините, където се провеждат проучванията; около 1000 лв. на дка са вероятните обезщетения за неползване и възстановяване. Основание за тази прогноза са нар. показателни цени (proxy prices) и процесите биха били тези, които са известни от строителството на вятърни паркове.

    Около 10 000 лв. на сделка се очаква да получат собствениците на земя при продажбата й или отдаването й под наем за пилотни сондажи и тествания.

    Работни места, предизвикани от проучванията в местните доставчици на услуги.

    Съществени фискални въздействия на местно ниво, които засега не могат да се определят.

    Само по себе си проучването подобрява възможностите за преговори с доставчиците на газ. Така че то носи ползи и от гледна точка на разнообразяването на доставките (т.нар. енергийна независимост).

    Съществена полза за целия стопански климат в страната би имало налагащото се от проучванията по ясно определяне на правата на собственост, но и на доставките.

В България има много неясноти при определяне на правата на собственост върху минералните богатства, каза Красен Станчев, (чл. 18 от Конституцията на Република Българя). Трябва да припомним, че според българското законодателство собствениците на земя не са собственици на минералните ресурси в нея. На този етап обаче според него това все още няма значение, тъй като не се знае какви са залежите в България. Поради неизвестност на залежите обаче, не са възможни макроикономически сценарии за периода на евентуална експлоатация на шистов газ, е изводът на икономиста.

Шистовата революция и България.

Шистовата революция преобрази газовия пазар. Тенденцията вече се пренесе в Китай, Австралия, Източна Европа. Шистовият газ беше сравнен с откритието на Интернет, посочи бившият депутат и настоящ член на ДЕН Димитър Иванов. Според него шистовият газ променя статуквото в световен мащаб, а основните играчи се чувстват заплашени от тази "революция". По думите на Иванов шистовия газ е конкурент на цялата досегашна конвенционална енергетика, включително ядрените централи. Факт е, че се променя индустрията. Използването на шистовия газ за производство на торове е довело до силен спад в цените им, което съответно оказва влияние (в посока надолу) върху цените на селскостопанската продукция, коментира той.

Иванов припомни, че в България беше наложен мораториум върху проучването и добива на шистов газ след агресивна кампания, която се е възползвала от страховете на хората. В същото време в Турция вече започнаха проучвания и сега въпросът е дали ние не изоставаме, каза Иванов.

Въпросът за шистовия газ не е корпоративен, това е по-скоро въпрос на национална независимост, е категоричен той.

Какво знаем за добива и проучванията на шистов газ
.

По данни на Международната агенция за енергетика (IEA) светът разполага с резерви на шистов газ за 250 години резерви. Само Полша, например, има запаси до 300 г. Технологията се разработва от 1990-те години насам, като началото е поставено в селскостопански райони (например: Barnett Shale, в Тексас или Statoil в Северна Дакота), посочи Красен Станчев. Шистов газ в Европа има в Германия – в гъсто населени райони (Сев. Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Саксония-Анхалд, Тюрингия и Баден-Вюртемберг), посочи той, позовавайки се на официалните данни.

Резервите в САЩ са за около 100 години, допълни икономистът, цитирайки изказване на американския президент Барак Обама. При използването на шистов газ за ТЕЦ въглеродните емисии са с около 50% по-ниски от въглищните ТЕЦ. Благодарение на "шистовата революция" създадените работни места в САЩ са 600 000 за 2010 г., като очакваният за 2015 г. са те да достигнат до 870 000, посочи експертът.

Като една от основните причини за водачеството на САЩ при тази нова и противоречиво приемана от Европа технология за добив на неконвенционален газ, той посочи отвореният достъп до преносната мрежа, но най-вече добрата връзка между бизнеса и университетите, тази съществуваща и развиваща се от години здрава връзка, която позволява и развитието на технологиите. Важно е да се отбележи, че проучванията и добивът на шистов газ не водят до замърсяване на подпочвените води и не предизвикват земетресения, отбеляза Станчев. Той се спря на докладът на ЕК, в който се посочва, че с изключение на Полша и Германия, има значителни неясноти в националната политика на държавите членки на ЕС.

В Европа най-много от този ресурс има в Германия, Полша, Румъния, Швеция, Дания, Обединеното кралство и Франция. Сравнявайки забраната за шистовите проучвания между Франция и България, Станчев коментира, че ако във френската държава една от причините е силното лоби атомната енергетика, което вижда конкуренция в неконвенционалния газ, то в България остава неизвестно какво точно налага съществуващия в момента мораториум. Докато във Франция има определен срок и се знае докога е действието на този мораториум, то в България не се знае кога ще бъде вдигната забраната, отбеляза той.

По отношение на приложимото законодателство на ЕС има 7 специфични и поне 10 общи директиви, "Натура 2000", около 30 регламента, национално законодателство за подземните недра, ОВОС и др. , които са сред пречките за пълноценно развитие на този все още нов за Европа сектор.

Икономически параметри.

Като важни икономически параметри на процеса, Красен Станчев посочи, че докато в Европа предварителните геофизични и геохимични проучвания траят от 1 до 4 г., то в България този процес трае доста по-дълго – между 2,5-3 пъти повече този в средно европейските страни. Например за Европа е характерен период от 2,5 г. за осъществяване на една концесия, докато за България е 7 г., коментира той. Тъй като бавните административни процедури са характерни и за Полша, Станчев постави и тази страна в категория, близка до България, независимо, че там процесът е значително по-напреднал.

На първия етап на проучването са необходими между 20 до 40 тествания, както и земя за рекултивация. Разходите на шахта са между 7 – 11 млн.евро. При оценителните и пилотни сондажи основните разходи са свързани с рекултивация За пилотни и пилотни експлоатационни тествания са необходими 2-5 г. , а работната експлоатация е 15-30 г. Предимството тук е очевидно, тъй като този процес е свързан със създаване на работни места. За пример Красен Станчев посочи Полша , където от началото на процеса преди няколко години вече са създаден 100 хил. преки и свързани работни места.

Инвестициите в проучванията в Полша, според него варират от 410 до 420 млн.евро, там оперират от 38 компании, а издадените лицензии за проучване са 111, посочи той. По отношение на налозите, икономистът коментира, че според съществуващото законодателство данъци и отчисления за тази дейност са характерни за Швеция и България, като 25% са предвидени за централно равнище, а 85% - за местно.

Технологиите правят добива все по-зелен.

Такава научна тема като шистовия газ е много трудно да бъде сведена до нивото на обикновения език, до нивото на различните хора, коментира Том Мърфи, директор на Център за изследване и развитие "Марселъс" към Пенсилванския Държавен Университет, САЩ, който от 23 години се занимава с проучвания в сектора на шистовия газ.

Една от най-важните тенденции е, че през последните 7 години процесът на добив на газ от шисти става все по-екологичен, по-зелен. Технологиите не само за проучване и добив, но и за очистване се променят, подобряват се, а това е пътят за промяна на политическите виждания, посочи той, като наблегна на строгото законодателство в Пенсилвания по отношение на проучванията и добива.

Като една от причините за страховете на хората Том Мърфи посочи, че например обясненията за технологиите са стигнали много късно до медиите. Информацията трябва непрекъснато да се обновява, е категоричен той. В резултат на настъпилата информационна отвореност, съобразена с развитието на самия технологичен процес сега в Пенсилвания има 6 хиляди обекта на сондаж, като в същото време много бързо се развива и екологичното законодателство, посочи експертът. В Пенсилвания например компаниите са задължени да предоставят пълен списък на използваните химични вещества. Според Том Мърфи има постигнат напредък и по отношение на укрепването на сондажите, така че е невъзможно да има миграция на метан, както и да се замърсят подпочвени води.

Науката не установи и замърсяване на повърхностни източници, коментира той в процеса на обяснение на напредъка на различните технологични подробности около проучването и добива на шистов газ. Досега например една от изтъкваните пречки беше необходимостта от използване на изключително много вода, необходима за проучванията. Според Мърф сега има възможност вече 98% от обратния поток от водата да се реиклира веднага и да се използва за следващия кладенец. Рециклират се и 86% от използваните флуиди.

Използваме всякакви мерки за намаляване на себестойността на добива, посочи той, като допълни, че в момента се търсят варианти за повторна употреба на сондажния шлам.

Замърсяване на въздуха и водата е невъзможно.

При сравнение на старите и новите технологии се забелязва огромна разлика, коментра и доц. Станислав Наги от Университета за наука и технологии – Краков, Полша. Според него новите технологии позволяват да се правят новече от 30 сондажа. Реално обаче тези технологии не оказват влияние върху околната среда, коментира той, като представи резултатите от мониторнг върху проучванията на сондаж (Лебиен – LE 2H) в Полша.

Разработката на проучването е съпроводена със специална пътна карта, като крайният резултат сочи, че хидравличнот напукване не са довели до замърсяване на въздуха, подпочвените води и повърхността.

Крайно време е мораториумът да бъде премахнат, а още в началото на 2013 г. да започнат проучвания за шистов газ. Около това мнение се обединиха участниците в кръглата маса. Точната информация с какви ресурси разполага страната ни и как могат и трябва да се експлоатират ще даде възможност да се изработи правилна енергийна и икономическа стратегия за следващите 15-20 години. Добивът на шистов газ в България не е корпоративен въпрос. Това е въпрос от значение за националното развитие, се посочва в заключителния документ, подкрепен от участниците в кръглата маса.

Източник: 3e-news.net

«назад